Free Последна любов Books Online

Be Specific About Books Toward Последна любов

Original Title:	Last Lovers
ISBN:	9549608026 (ISBN13: 9789549608021)
Edition Language:	Bulgarian

Последна любов

William Wharton

Paperback | Pages: 240 pages

Rating: 3.8 | 1326 Users | 49 Reviews

Declare Epithetical Books Последна любов

Title	:	Последна любов
Author	:	William Wharton
Book Format	:	Paperback
Book Edition	:	Anniversary Edition
Pages	:	Pages: 240 pages
Published	:	2005 by Рата (first published May 1st 1991)
Categories	:	Fiction. Romance. Contemporary. Novels. Literature. American. Literary Fiction

Explanation Concering Books Последна любов

Дълго няма да спра да мисля за връзката между Мирабел и Жак. След края на книгата минах мислено през всички етапи от историята на Жак. Исках реално да си представя обрата в начина му на живот, да осмисля отношенията му с Мирабел, а не просто да ги приема. По време на четенето не бях срещала много подобни случаи за зарязване на удобния и богат живот в корпоративните среди. Но напоследък по-скоро предимно за това чувам (включително лично при мен).

“Стегнатите егоистични окови, които ме държаха затворен в егото ми и ме изолираха, са скъсани завинаги. Сега се чувствам неразривна част от света. Не се боря и не се съпротивлявам, само съм част от него. И както казваше Мирабел, до известна степен съм по-невинен.”

Интересна е идеята за слепотата като спасение от жестокостта на света, някакъв вид съхраняване. Често се повтаря мотивът за „невинността” (разбирам я като безкористност и пълна чистота, разкриване, вярност към себе си, дори в творенето); за споделянето на преживявания, възприятия; за пресъздаването им чрез изкуството.

Жак-Мирабел – общуване-мечта, съпреживяване чрез общи сетива. Взаимен стимул за творене и наслада от живота. В романа почти не се споменават странични хора (примерно съседи, минувачи по улиците на Париж) – само светът на мъжа и жената. В собствена вселена. Почти без намекване кой как ги възприема (мъж на 50 г. и жена на 71 г.). Книга, действително концентрирана върху любовта между двамата, изчистена от странични елементи – истории, хора, само Париж може би е третото действащо „лице”.

“Има едно място точно на улицата, която излиза на площад „Фюрстенберг“, където гледайки нагоре и вляво, виждам цял куп сгради със сложна плетеница от прозорци, покриви, стени, извивки, мансарди и комини, разкрити под всички възможни ъгли.”

На моменти ми идваха малко в повече любезните фрази, по-естествено ми изглеждаше общуването, когато творяха или правеха нещо заедно. Интересно е използването на обръщения (един към друг) доста по-често от обичайното и това засилва усещането за близост и доверие един към друг.

Това, че книгата е за/от художник, двойно увеличи удоволствието ми (не знаех предварително, че е така).

„Боята сякаш се лее. Спирам само за да изстискам нови цветове върху палитрата. Откривам, че рисувам с много повече боя, по-бързо, знам какво да правя и не изпитвам онзи страх от грешки, който ме обсебваше преди.“

На финала не пророних нито сълза, по-скоро наблюдавах успокоена и изпълнена. Бях с Жак до последната секунда. Исках да има необичаен край, каквато беше и самата връзка. Не знам дали само чрез изкуството е възможна такава върховна близост между двама или е въпрос на пълна взаимна откритост и сходна чувствителност.

Rating Epithetical Books Последна любов

Ratings: 3.8 From 1326 Users | 49 Reviews

Critique Epithetical Books Последна любов

Странна книга за любовта без граници. Доста често ми се налагаше да се отърся от предразсъдъците си, за да продължа да и се наслаждавам. Мисля, че успях.

May dad bought this book for me and I thought it was really beautiful with with the exception of what felt like the "every-man's sexual fantasy" section. I scanned a bit in the second half as I found it a bit boring. There was a lot of talking and not a lot of action so it was a slow book, but beautiful all the same.

Май единствената книга на Уилям Уортън, която не ми хареса особено. Спъвах с в текста непрекъснато, което не се е случвало с другите му книги, ако че са пълни с описания, обяснения и отклонения. А историята - стига бе, това че е необичайна не я прави автоматично добра.

Последна любов създава усещането, че сте в малка къщичка сред тишината на току що раззеленилата се гора. Спокойствието се слива със свежо вдъхновение, мъдър баланс и нежен порив за откриване на себе си. Това не е книга, пълна с действие. Това е книга, която вдъхновява, която поражда жажда за преосмисляне на собствените постъпки и възгледи.Това е роман за любовта като спокойно пълноценно чувство, за умението да обичаш живота и да живееш с пламъка на творец. Това е книга за изкуството като

Преди около десет години прочетох Пилето, а съвсем наскоро и Татко. Към Последна любов посегнах след споменаването на романа в Другата (Васил Панайотов). В Другата Панайотов съвсем бегло вмята това заглавие и само още едно - Любов по време на холера (Габриел Гарсия Маркес) като заигравка с любовта на главния герой и паролата на тайната му електронна поща - името на главния герой Флорентино Ариса.Литературата е като черва - всичко е така оплетено и всяко нещо е свързано с друго. Нелеп става

this is not a review. I just came across this book again and remembered i had read it in 2009. i recall i couldn't finish the book because it was sooo corny and extremly sentimental that i just dropped it. sorry not my cup of tea. predictable and cliché.

Прочетох някое друго мнение за книгата и ми направи впечатление, че повечето дами, написали рецензии на български, са потресени от сюжета, и по-точно от навлизането в интимните отношения на сляпата девствена Мирабел (над 70-годишна) и (Д)Жак, който е на 50. Секс правят само красивите млади хора, за останалите не искаме да знаем, още по-малко в подробности. Доста ограничен поглед. На мен това пък точно това ми беше особено любопитно, наречете ме любителка на жълто-розови истории, ако щете!